В последния ден на април заваля. И се кротна –
тъй безшумно вали, както майката ходи на пръсти
покрай бялата люлка, в която заспива синът й
и насън се усмихва, с беззъба уста, на живота.
Под зеления пулс на дъжда ми е толкоз уютно,
сякаш пак съм дете. И не искам да бъда голяма.
Нямам спомени, вещи, не зная какво е измама –
имам само онази безкрайно протяжна минута
между сън и реалност – едно съвършено безвремие,
във което светът с русокоси мечти е изпълнен.
Даже злото е бебе и мъчат го млечните зъби,
както мен ме измъчват хиляда и триста съмнения:
дали да се върна, на пръсти, обратно в живота
или пък невръстното зло от съня да приспивам –
да го скрия под камък в зеления дъжд на април и
да излъжа света, че е мъртво завинаги Злото…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.