Жребчето й тъничко цвили,
свободно и необяздено,
но тънката бяла кобила
сякаш не го забелязва…
Тя не помни предишните ери,
не познава живот без юзди
и послушно прескача бариери.
Или ги посреща с гърди.
Тя не мисли седлото за бреме,
нито иска да хвърли ездача,
не усеща петите в корема,
не препуска в галоп, бавно крачи
и грижливо крепи го на гръб –
да не падне човекът с камшика,
да не счупи ръка или зъб...
Тя със болката вече е свикнала.
Невредим ще си тръгне ездачът,
тя – ще бърза, за да опази
от тежките шпори на здрача
жребчето си необяздено.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.