Галина Вълчева

Поезия

„Душата ми плаче за ...

4.97(3508 гласа)

Поезия

След пороя

4.94(3636 гласа)

Поезия

Коледни чудеса

4.92(571 гласа)

Поезия

ЧУЖДЕНЕЦЪТ*

4.92(2212 гласа)

Поезия

Невъзможно обещание

4.92(236 гласа)

Поезия

Пасища

4.92(156 гласа)

Виж още

Богоявление

4.92   (95 гласа)

Жребчето й тъничко цвили,

свободно и необяздено,

но тънката бяла кобила

сякаш не го забелязва…

 

Тя не помни предишните ери,

не познава живот без юзди

и послушно прескача бариери.

Или ги посреща с гърди.

 

Тя не мисли седлото за бреме,

нито иска да хвърли ездача,

не усеща петите в корема,

не препуска в галоп, бавно крачи

и грижливо крепи го на гръб –

да не падне човекът с камшика,

да не счупи ръка или зъб...

Тя със болката вече е свикнала.

 

Невредим ще си тръгне ездачът,

тя – ще бърза, за да опази

от тежките шпори на здрача

жребчето си необяздено.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021