Нямаш име име, ни глас, нито образ и тяло –
ти си бистър поток покрай тъмната бездна на злото.
И съзирам единствено твоята сянка кристална
като бледа мъглица от топлия дъх по стъклото.
Колко дълго понасяш товара на моята участ
и се радваш, и страдаш, гневиш се, когато греша,
но си длъжна до мен да вървиш…и да се учиш,
безсловесна, безименна и безтегловна душа!
Ти не си само тънко кълбо от разпредени нерви,
нито само горчива надежда в житейския бяг,
нито по-малко бяла си, нито си повече черна
от човешките кални следи върху сутрешен сняг…
Ето, нечия тъмна ръка огледалото бърше
и стопява се нежната пара от моите устни...
Но дъха ми кристален, душа, няма как да прекърши
до мига, в който ти не решиш да ме напуснеш.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.