Галина Вълчева

Поезия

„Душата ми плаче за ...

4.88(3594 гласа)

Поезия

След пороя

4.86(3709 гласа)

Поезия

ЧУЖДЕНЕЦЪТ*

4.84(2262 гласа)

Поезия

Коледни чудеса

4.64(616 гласа)

Поезия

Невъзможно обещание

4.38(274 гласа)

Виж още

Дъх

4.38   (293 гласа)

Нямаш име име, ни глас, нито образ и тяло –

ти си бистър поток покрай тъмната бездна на злото.

И съзирам единствено твоята сянка кристална

като бледа мъглица от топлия дъх по стъклото.

 

Колко дълго понасяш товара на моята участ

и се радваш, и страдаш, гневиш се, когато греша,

но си длъжна до мен да вървиш…и да се учиш,

безсловесна, безименна и безтегловна душа!

 

Ти не си само тънко кълбо от разпредени нерви,

нито само горчива надежда в житейския бяг,

нито по-малко бяла си, нито си повече черна

от човешките кални следи върху сутрешен сняг…

 

Ето, нечия тъмна ръка огледалото бърше

и стопява се нежната пара от моите устни...

Но дъха ми кристален, душа, няма как да прекърши

до мига, в който ти не решиш да ме напуснеш.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025