Ето дългите комини, стария фабричен склад
и познатите картини в малкия ми роден град.
Ето зимните улуци, пресните следи от кал,
купищата от боклуци край ръждясал самосвал.
Ето черната пътека и горичката от бор,
и площадката, където вечер нашият отбор
побеждаваше на топка „вечния” противник свой.
Ето гумената лодка, във която (като Ной)
струпваше се всяко лято и „потегляше на път”
бандата от махалата. И не можеха да спрат
възрастни или роднини неуморната ни чета...
Ето всичките години, ето бившите момчета,
а след тях и аз, сама, тичам и крещя през плач:
„Чакайте ме, у дома ме оставиха пазач!”
Ето, сякаш е на кино детството ми в този град...
Кой в проклетата кабина връща ролката назад?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.