Галина Вълчева

Поезия

„Душата ми плаче за ...

4.88(3594 гласа)

Поезия

След пороя

4.86(3709 гласа)

Поезия

ЧУЖДЕНЕЦЪТ*

4.84(2262 гласа)

Поезия

Коледни чудеса

4.64(616 гласа)

Поезия

Невъзможно обещание

4.38(274 гласа)

Поезия

Дъх

4.38(293 гласа)

Виж още

* * *

4.20   (132 гласа)

Ето дългите комини, стария фабричен склад

и познатите картини в малкия ми роден град.

 

Ето зимните улуци, пресните следи от кал,

купищата от боклуци край ръждясал самосвал.

 

Ето черната пътека и горичката от бор,

и площадката, където вечер нашият отбор

 

побеждаваше на топка „вечния” противник свой.

Ето гумената лодка, във която (като Ной)

 

струпваше се всяко лято и „потегляше на път”

бандата от махалата. И не можеха да спрат

 

възрастни или роднини неуморната ни чета...

Ето всичките години, ето бившите момчета,

 

а след тях и аз, сама, тичам и крещя през плач:

„Чакайте ме, у дома ме оставиха пазач!”

 

Ето, сякаш е на кино детството ми в този град...

Кой в проклетата кабина връща ролката назад?

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025