Антон Баев

Поезия

Ела, делфинче!

4.89(4757 гласа)

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.88(2279 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.87(855 гласа)

Виж още

През граници и през сърца

Опит за портрет на поета Александър Бандеров

4.88   (2163 гласа)

1.

Защо един от най-българските поети е от две години в Канада и не мисли за завръщане?

Александър Бандеров, чиито стихове за разкъсаната през граници и през сърца България се мятат в оглушалото пловдивско и национално пространство, избра Нюфаундленд, за да не гледа страданието на своя народ през провинциалния прозорец на един византийски Пловдив.

Още преди двайсетина години Бандеров е в доброволно изгнаничество. Тогава той пише:

                                Добре ми е на този бряг отдалечен.

                               А Пловдив, мисля си, несъществува.

Бандеров е поет на раздялата: с мечтите, с любовта, с дедите, с родината, с надеждата. Като че ли всички раздели му се случват. Заминаването му за Канада е последната.

В началото на 90-те дъщеря му Биляна хвърля жребия и каца в Нюфаундленд. Той се пита кой така ме прокле, че загубих и нея, и себе си.

С балтон, одимен от цигарите и ракиите в "Кристал", той прекосява Главната в посока на фамилната си къща на ул. "Иван Вазов". Лицето му е каменно, като изсечено в скала. По-късно балтонът е сменен от сива канадка. Но лицето му остава същото.

За него Светлозар Игов казва, че е стоикът в българската поезия.

Каквото иде, нека да се случи, пише самият Бандеров. При него обаче идват само трагични образи, разделни мигове.

Животът му минава между вестникарския занаят в бившия "Отечествен глас" и поетичните книги в издателство "Христо Г. Данов". Това обаче е външната страна на живота, опаковката му.

                             А може би моят живот е преминал

                             отвъд сините планини -

предполага поетът в едно от емблематичните си стихотворения.

На масата му в "Кристал" не може да седне всеки. Той е винаги встрани от разговора. Когато все пак проговаря, гласът му е дрезгав от цигарите и вътрешното страдание: сякаш проговаря лицето от скалата.

Вътрешната свобода е страдание, признава Бандеров. Това са признания, които не биха зарадвали никой управник, никое време и никоя власт.

Какво да прави тогава поетът? Да си тегли куршума? Или да тегли куршум на другите?

Или да замине? Да се махне завинаги?

Приятелите му казват, че той винаги е живял някъде отвъд битието. В някаква н

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025