1.
Защо един от най-българските поети е от две години в Канада и не мисли за завръщане?
Александър Бандеров, чиито стихове за разкъсаната през граници и през сърца България се мятат в оглушалото пловдивско и национално пространство, избра Нюфаундленд, за да не гледа страданието на своя народ през провинциалния прозорец на един византийски Пловдив.
Още преди двайсетина години Бандеров е в доброволно изгнаничество. Тогава той пише:
Добре ми е на този бряг отдалечен.
А Пловдив, мисля си, несъществува.
Бандеров е поет на раздялата: с мечтите, с любовта, с дедите, с родината, с надеждата. Като че ли всички раздели му се случват. Заминаването му за Канада е последната.
В началото на 90-те дъщеря му Биляна хвърля жребия и каца в Нюфаундленд. Той се пита кой така ме прокле, че загубих и нея, и себе си.
С балтон, одимен от цигарите и ракиите в "Кристал", той прекосява Главната в посока на фамилната си къща на ул. "Иван Вазов". Лицето му е каменно, като изсечено в скала. По-късно балтонът е сменен от сива канадка. Но лицето му остава същото.
За него Светлозар Игов казва, че е стоикът в българската поезия.
Каквото иде, нека да се случи, пише самият Бандеров. При него обаче идват само трагични образи, разделни мигове.
Животът му минава между вестникарския занаят в бившия "Отечествен глас" и поетичните книги в издателство "Христо Г. Данов". Това обаче е външната страна на живота, опаковката му.
А може би моят живот е преминал
отвъд сините планини -
предполага поетът в едно от емблематичните си стихотворения.
На масата му в "Кристал" не може да седне всеки. Той е винаги встрани от разговора. Когато все пак проговаря, гласът му е дрезгав от цигарите и вътрешното страдание: сякаш проговаря лицето от скалата.
Вътрешната свобода е страдание, признава Бандеров. Това са признания, които не биха зарадвали никой управник, никое време и никоя власт.
Какво да прави тогава поетът? Да си тегли куршума? Или да тегли куршум на другите?
Или да замине? Да се махне завинаги?
Приятелите му казват, че той винаги е живял някъде отвъд битието. В някаква н
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.