Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2100 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4070 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(825 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(827 гласа)

Критика

Реабилитация на патоса

4.93(889 гласа)

Виж още

През граници и през сърца

Опит за портрет на поета Александър Бандеров

4.93   (2117 гласа)

1.

Защо един от най-българските поети е от две години в Канада и не мисли за завръщане?

Александър Бандеров, чиито стихове за разкъсаната през граници и през сърца България се мятат в оглушалото пловдивско и национално пространство, избра Нюфаундленд, за да не гледа страданието на своя народ през провинциалния прозорец на един византийски Пловдив.

Още преди двайсетина години Бандеров е в доброволно изгнаничество. Тогава той пише:

                                Добре ми е на този бряг отдалечен.

                               А Пловдив, мисля си, несъществува.

Бандеров е поет на раздялата: с мечтите, с любовта, с дедите, с родината, с надеждата. Като че ли всички раздели му се случват. Заминаването му за Канада е последната.

В началото на 90-те дъщеря му Биляна хвърля жребия и каца в Нюфаундленд. Той се пита кой така ме прокле, че загубих и нея, и себе си.

С балтон, одимен от цигарите и ракиите в "Кристал", той прекосява Главната в посока на фамилната си къща на ул. "Иван Вазов". Лицето му е каменно, като изсечено в скала. По-късно балтонът е сменен от сива канадка. Но лицето му остава същото.

За него Светлозар Игов казва, че е стоикът в българската поезия.

Каквото иде, нека да се случи, пише самият Бандеров. При него обаче идват само трагични образи, разделни мигове.

Животът му минава между вестникарския занаят в бившия "Отечествен глас" и поетичните книги в издателство "Христо Г. Данов". Това обаче е външната страна на живота, опаковката му.

                             А може би моят живот е преминал

                             отвъд сините планини -

предполага поетът в едно от емблематичните си стихотворения.

На масата му в "Кристал" не може да седне всеки. Той е винаги встрани от разговора. Когато все пак проговаря, гласът му е дрезгав от цигарите и вътрешното страдание: сякаш проговаря лицето от скалата.

Вътрешната свобода е страдание, признава Бандеров. Това са признания, които не биха зарадвали никой управник, никое време и никоя власт.

Какво да прави тогава поетът? Да си тегли куршума? Или да тегли куршум на другите?

Или да замине? Да се махне завинаги?

Приятелите му казват, че той винаги е живял някъде отвъд битието. В някаква н

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020