През граници и през сърца

Мъртъвците, населили неговия Нюфаундленд. За какво тогава да се връща?

20 октомври 1997 г.

            2.

Сашо Бандеров е първият ми редактор.

Като ученик - може би в осми или девети клас - бях написал едно стихотворение България за участие в патриотичен конкурс на сп. "Родна реч". Тогава бях под силното влияние на Александър Блок. Както руският гений сравнява родината с невеста, така бях сравнил България с момиче.

Баща ми занесе нескопосания ми опит на чичо Сашо. След няколко дни донесе обратно почти напълно преправен текст: с рима, ритъм и тук-там запазен по някой инфантилен юношески образ от оригинала.

"Антон ще има трудна съдба - като моята!" - бе казал Сашо Бандеров тогава.

3.

На Сашо Бандеров му бе предопределено да преживее смъртта на най-близките си приятели далеч от Пловдив, на стотици хиляди километри от тях - на един висок етаж от някакъв канадски блок. Понеже вече беше зле с краката, Сашо така и не излизал на улицата, а телевизорът гледал без да разбира какво казват: като индианец, пленен нелепо от белите.

Точно там, завързан със здравите въжета на изгнаничеството Бандеров написа:

                    Колко много приятели на дъската на времето

                    са със зачеркнати имена.

                   В гърча на епохата, ние от племето

                   на мохиканите,

                  си отиваме сред тишина.

Великолепни далечни клинописи за Лазар Роснев, за Мильо Ангелов, за Добромир Тонев, за Георги Божилов - Слона, за Николай Казанджиев...

И едно, достойно за древноегипетската Книга на мъртвите, заклинание Сириус:

                            Дано да ни очакват, там, на Сириус.

                           А може би ни чакат, там, на Сириус!