През граници и през сърца

Сашо Бандеров се върна в Пловдив за 70-годишнината си.

Дойде с такси до барчето на редакцията около 10. До 11 вече бяхме изпили по три вносни водки. Разправяше ми как си варял ракия от стафиди, фурми и въобще каквото падне в апартамента си в Канада. Малко по-късно написах стихотворението Варене на ракия. Гравюра за поета Бандеров, разбира се, посветено.

Сашо остана цялото лято на 2003, но почти не излизаше от къщата си. Трудно се движеше. Беше много отслабнал, с една изсечена огромна глава върху съсухрените жълти плещи.

Бе написал нови - вече по-слабо вдълбани в скалата - клинописи. И второ посвещение за Николай. Ето го:

                              Един новогодишен залез в Пловдив,

                             припламнал и угаснал в здрача ден,

                             в пияното ни братство свърши.

                            И победителят е победен,

                            и клонът на надеждите - прекършен.

Отдолу бе поставил дата - януари 1999-а, последното им събиране на вилата в Марково. 

На премиерата на последната му книжка Отблясъци от малахит в Балабановата къща живите му приятели плачеха. А той седеше като скулптура на този вечноскърцащ дървен под...

            6.

В новия цикъл стихове на Александър Бандеров времето като историческа и нравствено-психологическа категория е основен лирически персонаж; при това поетът визира неговите две измерения: настояще и минало. (Вечността при Бандеров не е тотален образ на времето, а знак за липсата на време и следователно - символ на непроницаемото бъдеще.)

В трагически раздвоеното съзнание на лирическия субект миналото, тълкувано като гробница на младостта, от една страна, е необходимият коректив на настоящето, припомнящо му тишината в братските могили; от друга страна обаче, точно тази функция на миналото - като съвест на настоящето - е отречена: От оня свят отдавна няма поща. Това е основната дилема, пораждаща психологическия драматизъм като същностен белег н