През граници и през сърца

   Април 1989 г.

            7.

Рожденият ден на Сашо Бандеров е в края на юни '33-а. Обадих му се една-две седмици преди 70-годишнината му да подготвим представяне във вестника.

Отсреща Сашо изфъфли, че не обича юбилеите камо ли интервюта по повод.

"А без повод също!" - добави след малко.

"Абе, кажи две думи, да се хвана за нещо" - упорствам аз.

"Тя - прошептява поетът в слушалката, - е една объркана история. С моя рожден ден. Имам три рождени дати."

Честно казано, помислих си, че ме майтапи. Ама историята се оказа истинска. Такава истори,  може да се случи само в каменното село Лясково, в Родопите, преди 70 години.

И така, когато поетът се родил, селският поп бил толкова пиян, че записал събитието на 16-о число от месеца юни. Селският регистър естествено реагирал по-бавно. Но все пак, за да не се изпусне месецът, писали Сашо роден на 28-и.

"Аз, разбира се, - изфъфля поетът, - вярвам на майка си. А според нея съм се появил на тоя свят точно на 24 юни!"

Сашо Бандеров, поетът с три рождени дати, дай Боже, да има и поне три живота! Ако не тук - на Сириус, нали?

Postmortem

Светлозар Игов, Йордан Велчев, Атанас Лазовски, Георги Райчевски, Емил Калъчев, Валентин Георгиев, Симеон Алексиев, д-р Златко Илиев, десетки почитатели на големия пловдивски поет Александър Бандеров се събраха в зала Съединение на Историческия музей в петък вечер, 7 ноември 2008. Поводът бе издадената от ИК Хермес антология Сириус с най-доброто от поета, който ни напусна точно преди година – на 8 ноември 2007 в емиграция в Канада.

Премиерата беше двойна, защото се представи и книгата на съпругата на Бандеров – Мария, Пепел от рози (Един живот с поета Александър Бандеров), издание на НБ „Иван Вазов”.

Двете книги се раздаваха на дошлите като знак на почит към паметта на твореца. Симо Алексиев направи великолепен прочит на 15-ина от емблематичните стихове на поета.

В края на вечерта гласът на Александър Бандеров огласи зала Съединение, макар и от запис. Той прочете от своя Сириус, където е в момента стихотворението „Водопадът” и доказа, че смърт няма, не може и да има, когато става дума за истинско, автентично изкуство, далеч от ерзаците на сновящите из него сноби.

   Алилуя!

7 ноември 2008

Малко думи за Сириус, Сашо и Мария[1]

Дами и господа, драги приятели на Сашо Бандеров, скъпа Мария!

Позволете