Да можех Вечност да ти обещая
зад пясъчния хълбок на минутите,
зад белите стени на тази стая
и острите завои по маршрута ни,
през всички времена и географии,
на есента зад пъстрата окраска...
Но трупа смърт към свойта биография
жената, подир всяка нова ласка!
Разравя бръчки, като цели кратери,
на любовта металното копито
по гланца на челото и съдбата ми,
където ти си издълбал следите си.
Докато Времето, кълвач-лечител,
ги стигне с клюн и бавно ги изстърже
от ствола на сърцето ми. А дните
със бинта си безстрастен го превържат...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.