Петър Краевски

Поезия

Сърцето е обрулена гора. О...

4.84(55 гласа)

Поезия

Тя е странно, светло същес...

4.70(92 гласа)

Поезия

Младостта – чудата територ...

4.66(38 гласа)

Поезия

Аз съм смокиновото дърво....

4.59(63 гласа)

Поезия

Раздраните тапети на прили...

4.48(27 гласа)

Поезия

Та това е щастието - тлъста риба,...

4.40(35 гласа)

Виж още

* * *

4.60   (43 гласа)

О, плод на светлината!

Набъбвай от любов!

Узрявай от тъга!

Подслаждай сокове – мечти!

И нека мислите ти ароматни

са медена роса

По нежната ти кожица!

 

Вкуса ти обожавам!

 

... Това прошепна ми

Гласът на светлината.

С пълзящия бръшлян на думите

попих заръката му властна -

тук

в сянката

на бялата лозница

в настъпващия ден на гроздобера.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023