Скъпи граде,

Искам да ти разкажа за пропастта между къщите и начина, по който прозорците са отвъд всичко. Знаеш ли нещо за това? Знаеш ли начина, по който кварталите са държани изкъсо чрез твоето съзнание, а групи хора изникват по покрайнините на района? Не съм сигурна, че го знаеш. Понякога ципът на балтона ти е долу на магистралата, а ти обръщаш гръб, събличаш палтото си, скачаш във водата и отплуваш. Блясъкът на дългата ти мокра коса е светлината на нощното осветено пространство. На ъгъла на главния път, където стоеше занемарената къща без прозорци, е поставена будка, където бездните и спомените на сградите се продават на посетителите. Дали това беше наистина твоят непознат брат или беше точно ти, когато погледнах в очите право там?

С най-добри пожелания,

Една къща