Когато виртуозно с дясната и лявата ръка
пееш на двуцветните клавиши със магия
и с меланхолия ни ръсиш сякаш със космическа роса ,
когато в утринен сън тихо камбаните бият.
Тогава ти си свещенна, не си една от нас,
ти като слънчев лъч си в мрака на мъглата,
а нотите ти ни омайват с твоя глас –
богинята Диана броди там в гората.
В крайна сметка смесваш две души в една –
мечтата на Шуман, на Шопен печалния стон
в лудостта на Луната! И цялата ТИ си Луна,
събрала Света в един едничък полутон...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.