Емил Калъчев

Разказ

Завръщане

5.00(1 гласа)

Разказ

Гост

4.95(19 гласа)

Разказ

Най-дългият полет на Полковника

4.92(702 гласа)

Разказ

Деково щастие

4.92(36 гласа)

Виж още

Подир виденията

5.00   (1 гласа)

Дори и помиярът трепереше от студ, свит на кравай в капака на кутия за луксозни ризи, сврян между краката на Маестрото. Леденият въздушен поток откъм Марица се изсипваше насред Джумаята – в делвата на Римския стадион, завърташе въртоп върху мраморната глазура и се юрваше нагоре по улица “Съборна”, към тепето. Срещу него, откъм Хисар капия, изскачаше друг – по-мощен. С неудържим напор, ускорен от инерцията на заледения калдъръм, той избутваше обратно кършакалийския натрапник и на кьошето пред храма, и в градинката зад гърба на Маестрото вихрите ставаха още по-луди.

Безпризорният уличник можеше да си намери и по-уютно място, но той беше от онзи сой предани приятели, които търпяха несгодите не от съпричастие, а поради навика да се лепят за някого. А той се бе лепнал още в деня, когато Маестрото подпря картините си на храмовия зид. Мърлявото същество, наподобяващо пудел, в който напираха кълнове от бол породи, мълчаливо се просна до сгъваемия брезентов стол и вторачи умни очи в чудноватите гледки, непознати на градския безделник. За Маестрото това бе поличба, пръст Божи, който ще посочи на разсеяните зяпачи съкровищата на виденията му, натрупани върху платната и търговийката ще живне.

- Пуми – ласкаво му каза Маестрото, - за всяка закупена картина ще имаш премия кило кремвирши.

После, за да се знае, че това е неговият талисман, и за сведение на усърдните общински санитари, които шетаха с примки из улиците – надяна му кожен нашийник с медальон.

Така в мълчаливо и хармонично съжителство премина пролетта, преминаха лятото и есента. По мръкнало Маестрото подреждаше картините в огромен сак и тръгваше към дома, а Пуми, след кратко суетене край него, опираше муцуна в земята и на ситен и бърз ход забиваше към “Капана”. Появяваше се отново на другия ден, когато Маестрото вече бе подредил стоката си. Запъхтян от бързане, се шмугваше под стола и замираше неподвижен и ням. По това време, от Римския стадион към Античния театър и Хисар капия, преминаваха групи туристи, но те не смущаваха дрямката му. Оживлението го спохождаше, когато някой се спираше пред картините. Внезапно стихналият звук на стъпките на мига събуждаше сетивата му и изправяше глава. Тогава и Маестрото се вдигаше от стола, заставаше пред творбите си и услужливо завърташе към светлината ту една, ту друга, за да може любопитният ценител да ги разгледа по-хубаво. В същото време следеше изражението на лицето му и търсеше мечтания знак на готовност да отвори портфейла си. Неговата напрегнатост се изливаше в дебнещия поглед на Пуми. В този миг и двамата приличаха на окаяни съзаклятници, които коварно усукват примка около плячката си.

- Wunderbar – шепнеше плячката, поклащаше насърчително глава и изчезваше в ароматен дим от цигара за едно евро.

После, докато Маестрото подреждаше картините обратно по местата им, сладникавата миризма още гъделичкаше ноздрите му.

- Пуми – казваше окуражен Маестрото, - при първия удобен случай ще ти купя цяло кило луканка –

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021