Полковникът не видя кога черокито на Венци опря в стоманената решетка, нито чу пищенето на клаксона. Не стигна до него и сприхавото подвикване :
- Полковник, дигай бариерата!
Сетивата му поглъщаха небето. В този миг, качулатият с кафявия нагръдник, след второто салто, свит на топка, падаше като камък. Другите гълъби пикираха в кръстосани посоки около него и под него,сякаш готови да подложат крилата си, ако безразсъдната му игра пренебрегне циментовата настилка пред склада.
Докарва се на някоя женска, каза си Полковникът и проследи как перушинената топка с рязка дъга отскочи нагоре миг преди да докосне земята, повличайки подире си ятото. Този номер съм го правил преди тебе, приятел, ухили се Полковникът и през тялото му премина втрисаща тръпка, същата, която бе усетил над Анкината къща в Долна Митрополия. Тогава, след лупинга – надолу, в самоубийствено пикиране и крилото на задавения от зор ЛАЗ-7, а-ха да отнесе керемидите. После – кръгче с бръснещ полет и полюшване на крилата за поздрав над двора, където Анка и цялата й фамилия мятат ръце и кърпи. А по-после, когато кацна, командирът – син-зелен от уплах, с пресекнал глас едва успя да изхлипа: “Марш в ....” – И щастливият курсант от Военно-въздушното училище, с маршова стъпка гордо се отправи към ареста.
Луда работа, ама готина.
Профуча въздишка, за да издуха спомена, но птиците, които още кръжаха над главата му, го дръпнаха нагоре, подир другия спомен, и той самият полетя. Простря ръце да ги догони, освободен от астматичните си гърчове, от натежалото и затлъстяло тяло, продухан от праха на годините, лек и въздушен, нагоре, нагоре да разпердушини облаците препречили пътя към водопадите на слънчевите протуберанси и още по-агоре – да опъне докрай и да скъса ръждясалата верига на гравитацията, отвъд границата на непоносимия товар. Стрелбата на МИГ-а вече не е грохотещата машина слята с тялото му, а мечтата, отскубната от оглавника на живуркането. Накъде си тръгнал, попита се, птиците останаха далече назад – разтопени точки в зеленото на горите и в черното на морето под теб. До тавана на небето ли искаш да стигнеш.
И преди да отговори, зареял поглед през кабината към онази загадъчна мъглявина, чийто образ на девица не виждаше, но чувстваше мамещия зов на обятията й, Големият го приземи. Ето го, пред него – голям на възраст и награди: Пет разстреляни есершмида над ада на Сталинград, Герой на Съюза, Герой на Народната Република, Ас на небето – истински Генерал. Стои пред него, олекнал от годините, смутен, гласът му трепери:
- Съжалявам, старши лейтенант. Лично аз считам, че с твоето отстраняване, губим един от най-добрите летци, но решението на Политотдела не подлежи на ревизия. През войната баща ти е работил във фашистка Германия и от теб е снето доверието да служи във Военно-въздушните сили.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.