Тях видим ли ги, казват: „Почуди се
и залепи ни на челото си!”
– За чудо и за приказ ставаш, малкия!
Така вървим и знаем, че светулки сме.
Летят на лъкатушки – ний ще дойдем!
Всяка ми показва своя път,
а пък една – внимателно на рамото засвети.
Светулки, за да напасеш
на помощ ще повикаш мрака –
тяхната ливада.
Криваци – колко искаш от гората на мълчанието.
Кривак и мрак, светулки?
Чудя се дали съм бил?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.