Дано никога не те сполети

Ти ще имаш друг късмет,

когато се отдалечи благополучието.

И когато гледаш своя сух корем,

ще искаш да отидеш по-далеч

от хляба на своите.

Ще бъдеш като току-що пристигнал,

който търси храна в боклука

и трябва да спи под мостовете,

докато над тях всичко сияе.

Ти изгубил паметта си

в онова твое бивше гражданство,

което затъкваше глада в гърлото си

и работата ти на каторжник.

Ще преминеш безкрайни лишения,

за да се добереш до мизерна работа,

която жителите – кореняци не приемат,

а ти ще изпълняваш особено грижливо.

Всички пътуваме в един и същ кораб,

който се издига нагоре и се спуска надолу,

носен от вълнението.

Заради златото никога няма да се възгордееш.

И добре, може „утре“ да няма.

Да. Дано никога не ти се случи.