Творение

Нито един шепот на жена

не съпроводи жадната самота

на юношеството ми.

Нито едно ребро не се показа

от калта, която ме създаде.

Тогава падна листо

с изящен аромат на гърдите ми

и се превърна в плът обичана,

вибриращ пламък,

кръвоприливаща вена

завинаги.

После започна оплождането

с еднородния.

Със слюнката си те белязах,

жено,

омесих те със себе си

завинаги.