Петър Краевски

Поезия

Тя е странно, светло същес...

4.70(92 гласа)

Поезия

Младостта – чудата територ...

4.66(38 гласа)

Поезия

О, плод на светлината! Наб...

4.60(43 гласа)

Поезия

Аз съм смокиновото дърво....

4.59(63 гласа)

Поезия

Раздраните тапети на прили...

4.48(27 гласа)

Поезия

Та това е щастието - тлъста риба,...

4.40(35 гласа)

Виж още

* * *

4.84   (55 гласа)

Сърцето е обрулена гора.

О, колко дървета със сенки на жени

и колко светулки

по тревясалата пътека.

 

Внезапно

писва сова.

Отлита гарван бял.

И зима е.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024