1.
Тролейбусът се е откачил от електрическия си гердан, килнал се е и запречил улицата. Подире му ръмжи и потръпва моторна колона. Пред мен е олющен „Форд", който високомерно намига с възпалените очи на стоповете си. Отсреща е павилионът на „Здрава храна" и макар че съм ужас¬но гладен, не мърдам от седалката. Съвсем съзнателно се възмездявам за снощната си мекушавост. За да отбия пристъпите на глада, паля цигара и съчинявам мислено някакви глупави комбинации с цифрите от милиционерския номер на „Форда". Получават се интересни числа и ако съм фаталист като Яна, непременно бих си ги записал за седмичния тираж на тотализатора.
Шофьорът пълзи по белия покрив на тролея, но усилията му да прикачи антената са безполезни. Кой знае докога ще дреми така! Все повече се дразня и както винаги при подобни ситуации преди всичко на себе си. Ако не бях толкова малодушен, сега щях да се излежавам на дивана в топлата стая и да преглеждам както винаги по това време сутрешния брой на вестника.
Снощи Яна ме попита:
— Утре вечер сме у Калчеви, нали? Повдигнах рамене с преднамерена разсеяност.
— Как така! — удиви се искрено тя. — Мисля, че вече знаеш. Сам чу, когато им обещах вчера по телефона, и не възрази. Спомни си, моля ти се!
Не беше нужно да напрягам паметта си, за¬щото Яна наистина е права. Но на тази уговорка тогава погледнах само като на пожелание. У Калчеви аз няма да отида. И затова реагирам категорично:
— Ах, да!... Спомням си. Само че едва ли ще мога. И особено утре вечер. Имам да пиша много бръз материал за подлистник на втора страница. Непрекъснато отлагам, но съгласи се...
— Номер ли е? - попита ме тя вече с иронии в гласа си. И тези нейни иронични нотки вся¬кога са ме карали да побеснявам.
–Престани с тия твои номера. Не съм мистер Сенко, за да дебнеш във всяка моя дума фокус. Искам да пиша!
Ефектът, както и очаквах, беше страхотен. Скандал. Упреци. Накрая не издържах — съгласих се…
— Ти винаги си бил послушно момче. Тогава не забравяй да отидеш в магазина на „Комунални услуги" за цветя. Жана ще си умре от радост. Знаеш каква е. ..
—Добре — съгласих се аз миролюбиво, макар че би трябвало само да се изсмея гласно на ней¬ния наивен аргумент: „Знаеш каква е!" У Калчеви съм бил само веднъж и втори път кракът ми няма да припари никога там. И досега имам чувството, че през онази нощ съм бил не на гости, а на скучна оперета. Калчев ни посрещна с наредено шахматно табло в хола, но жена му не ни остави. С танцуваща, оперетна походка ни помък¬на из лабиринта на новия апартамент, твърдо решена на всяка цена да ни смае с английския хла¬дилник, телевизора „Филипс", белгийската нафтова печка, радиограмофона. Бяхме провинциални екскурзианти, попаднали в национална художествена галерия, с екскурзовод Жана. И тя, подобно на всеки екскурзовод, не се уморяваше да бъбри с предварително заучени формули. Бъбреше за това, кое как е купено, връзките (споменаваше ги в полушепот), басн
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.