Коста Странджев

Повест

Пътуващи хора

5.00(1 гласа)

Разказ

Венчило

4.92(283 гласа)

Повест

Разминаване

4.89(35 гласа)

Виж още

За здравето на пътника

4.90   (182 гласа)

Тъпча на място върху прясно замръзналата земя и чакам отговор. Наоколо меланхолия — примигващи кандила, тръпчива миризма на застояли цветя и тези врани, които досаждат със своя грак.

Наскоро беше завършен надгробният паметник на Спас Дочев и ето че днес повече от час вървя подир един от техниците на гробището. Подавам му листче, на което съм написал текст, за да бъде изсечен с бронзови букви върху мрамора на паметника. Текстът е: „За здравето на пътника, който е на пъртина тая нощ! Дано му стигне храната! Дано кучетата му издържат! Дано кибритът му винаги да хваща огън!"

— Не може! — казва мъжът и муши зиморничаво едрите си шепи в джобовете на ватенката. — Трябва да бъде нещо кратко и подходящо за случая.

Сърдито нахлупва каскета над челото си и тръгва към канцеларията. Ботушите му — кой знае от¬кога немити — бързат към топлото помещение. И там от прага тежко се извръща към мен:

— Виж другите паметници. Все нещо може да ти хареса...

Вървя сред гробищните гъсталаци — късна есен е, няма и помен от зелената вулканична лава на лятото, когато погребвахме Спас. Оглеждам другите паметници: „Спи спокойно!" „Вечен мир!'", „Слава на героя!"...

Спомням си първия разговор с този гробищен фактор. Когато му показах листчето с текста, той свъси вежди.

Че за покойника има ли някакво, значение как¬во ще пише на паметника му?

Мразовито е вече. Сухият пясък скърца под кра¬ката ми, между дърветата се мяркат дървени и мра¬морни кръстове, премигват самотни кандила. Все едно и също и по другите паметници. Има ли смисъл още да вървя!

 

22 ноември 1916 година!

Група студенти така шумят и се смеят по улицата, че синият простор на Калифорния кънти от младите им гласове. В миг — гробна тишина. Срещу тях тича жена — това е госпожа Лютър Бърбенк. Сграбчила вестник в ръце, тя вика: „Тихо, момчета! За бога, не шумете!... Умрял е Джек Лондон!" Госпожа Бърбенк се спира, а ръката й дълго мачка вестника, в който е отпечатана зловещата вест...

Понякога историята флиртува с мними ценности за сметка на истинските. Но на този 22 ноември тя е истинска Клио, човечеството трябва да сведе глава пред паметта на Джек Лондон. Дори вестниците на Европа, барутни от шовинистичния бяс на Първата световна война, са принудени да бъдат обективни: „Умря писателят Джек Лондон." Това е на първите им страници, а някъде по-надолу, по-встрани и с по-дребен шрифт се съобщава още, че в този ден е умрял и австро-унгарският монарх Франц Йосиф II.

 

22 ноември 1916 година!

Доктор Томпсън уморено прибира в лекарската си чанта празните шишенца, захвърлени на пода. На всяко от тях се чете зловещото: „морфинов сулфат" и „атропинов сулфат". Поглежда към мъртвия и остава смаян. Дори и в смъртта усмивката, обаятелната момчешка усмивка не слиза от това красиво ирландско лице.

 

Усмивката на Джек Лондон!

С нея той прекоси улицата, която разделяше деветнадесетия от двадесе

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020