Тильо Тилев

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.98(2661 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.98(4424 гласа)

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.98(5918 гласа)

Поезия

Реките на съня

4.97(1263 гласа)

Поезия

Сънят на разума

4.94(1613 гласа)

Поезия

Не

4.92(812 гласа)

Виж още

Безветрие

4.92   (2237 гласа)

Знам, че не мога да бъда встрани от живота,

да минавам на косъм от хорските грижи.

Не искам да впия жили подобно на троскот,

а мъничко вятър пейзажа пред мен да задвижи.

 

Искам да видя какво има на другия край на морето,

не да стоя под кръглата сянка на плажа.

В мен това тъмно желание ври и ставам като детето –

любопитстващо нощем, а няма истината кой да ми каже.

 

Опитвам като ясновидец да гадая по сянката на облака,

или да видя съдбата в стъклото на някое ручейче.

Вече разбирам колко лесно се причинява болката

и нуждата човек да се грижи дори за едно куче.

 

Мислите ми приличат на венецианска мозайка,

като камъчета ги подреждам, но защо повечето са черни.

Защо в гърдите ми се е скрило сърцето на заека

и най-много се плаши от самотата в часовете вечерни.

 

Отдавна зъбите затварят езика като железни врати,

добре, че душата не могат да хванат в покорност.

Но докато погледът ми в един постоянен кръг се върти,

едва ли ще успея щастливия край на морето да зърна.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020