Тильо Тилев

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.98(4624 гласа)

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.98(2803 гласа)

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.98(6825 гласа)

Поезия

Реките на съня

4.96(1270 гласа)

Поезия

Не

4.92(814 гласа)

Поезия

Безветрие

4.92(2239 гласа)

Виж още

Сънят на разума

4.94   (1618 гласа)

Когато есента е глуха като стар ковач,заспал на прага,

ти, нощен пътнико, приседнал в празната ми чаша,

не чуваш ли прибоя, помел на разума съня.

А ти, измамна моя спътнице, не тържествувай –

не е от мен петното кръв по ризата на твоите илюзии

и девствена остава алчната ти памет.

Виж как синьото небе люлее седем черни кита,

загледани отвъд мъглата, която те роди,

която те разбиваха с опашките си рибени.

В тебе, непорочна памет,

пируваща със костите на живата жар-птица,

моето око е взряно.

Зове ме нишката на твоя дъх,

нагоре –

към тебе, нощен пътнико,

към есента,

където разумът

простенва

глухо.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021