Тильо Тилев

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.98(2661 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.98(4425 гласа)

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.98(5927 гласа)

Поезия

Реките на съня

4.97(1265 гласа)

Поезия

Не

4.92(812 гласа)

Поезия

Царево

4.92(300 гласа)

Виж още

Сънят на разума

4.94   (1613 гласа)

Когато есента е глуха като стар ковач,заспал на прага,

ти, нощен пътнико, приседнал в празната ми чаша,

не чуваш ли прибоя, помел на разума съня.

А ти, измамна моя спътнице, не тържествувай –

не е от мен петното кръв по ризата на твоите илюзии

и девствена остава алчната ти памет.

Виж как синьото небе люлее седем черни кита,

загледани отвъд мъглата, която те роди,

която те разбиваха с опашките си рибени.

В тебе, непорочна памет,

пируваща със костите на живата жар-птица,

моето око е взряно.

Зове ме нишката на твоя дъх,

нагоре –

към тебе, нощен пътнико,

към есента,

където разумът

простенва

глухо.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020