Два бели леопарда в твоя глас,
кой стои във леопардовата кожа?
Обичах леопардите, госпожо.
Обичах твоя глас в началото,
обичах го,
обичах аз,
но ножът му разряза цялото.
И тръгнахме за никъде...
А после времето ме спря,
часовникът от кулата ми се усмихна,
от шапката му скочи утрото,
комедиант,
и ме разсмя, макар че тъжен бях.
С жест ми нарисува
светла къща, някъде далече,
която ни очаква,
но белият ти смях угасна постепенно,
леопардите умряха в него.
И стана бездна лятото,
в която чезнеха лицата
при всеки опит за начало.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.