Тильо Тилев

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.92(6923 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.92(4692 гласа)

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.91(2853 гласа)

Поезия

Безветрие

4.89(2255 гласа)

Поезия

Извънсезонно време

4.89(1189 гласа)

Поезия

Не

4.89(820 гласа)

Виж още

Отдалечаване

(С Елиът в джоба)

4.89   (115 гласа)

Два бели леопарда в твоя глас,

кой стои във леопардовата кожа?

Обичах леопардите, госпожо.

Обичах твоя глас в началото,

обичах го,

обичах аз,

но ножът му разряза цялото.

 

И тръгнахме за никъде...

 

А после времето ме спря,

часовникът от кулата ми се усмихна,

от шапката му скочи утрото,

комедиант,

и ме разсмя, макар че тъжен бях.

С жест ми нарисува

светла къща, някъде далече,

която ни очаква,

но белият ти смях угасна постепенно,

леопардите умряха в него.

И стана бездна лятото,

в която чезнеха лицата

при всеки опит за начало.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024