Тильо Тилев

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.98(2661 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.98(4424 гласа)

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.98(5918 гласа)

Поезия

Реките на съня

4.97(1263 гласа)

Поезия

Сънят на разума

4.94(1613 гласа)

Поезия

Не

4.92(812 гласа)

Виж още

Отдалечаване

(С Елиът в джоба)

4.92   (110 гласа)

Два бели леопарда в твоя глас,

кой стои във леопардовата кожа?

Обичах леопардите, госпожо.

Обичах твоя глас в началото,

обичах го,

обичах аз,

но ножът му разряза цялото.

 

И тръгнахме за никъде...

 

А после времето ме спря,

часовникът от кулата ми се усмихна,

от шапката му скочи утрото,

комедиант,

и ме разсмя, макар че тъжен бях.

С жест ми нарисува

светла къща, някъде далече,

която ни очаква,

но белият ти смях угасна постепенно,

леопардите умряха в него.

И стана бездна лятото,

в която чезнеха лицата

при всеки опит за начало.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020