Тильо Тилев

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.89(6977 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.89(4733 гласа)

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.88(2875 гласа)

Поезия

Безветрие

4.87(2271 гласа)

Поезия

Не

4.86(827 гласа)

Поезия

Сънят на разума

4.86(1654 гласа)

Виж още

Отдалечаване

(С Елиът в джоба)

4.82   (117 гласа)

Два бели леопарда в твоя глас,

кой стои във леопардовата кожа?

Обичах леопардите, госпожо.

Обичах твоя глас в началото,

обичах го,

обичах аз,

но ножът му разряза цялото.

 

И тръгнахме за никъде...

 

А после времето ме спря,

часовникът от кулата ми се усмихна,

от шапката му скочи утрото,

комедиант,

и ме разсмя, макар че тъжен бях.

С жест ми нарисува

светла къща, някъде далече,

която ни очаква,

но белият ти смях угасна постепенно,

леопардите умряха в него.

И стана бездна лятото,

в която чезнеха лицата

при всеки опит за начало.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025