Тильо Тилев

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.89(6976 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.89(4732 гласа)

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.88(2875 гласа)

Поезия

Безветрие

4.87(2271 гласа)

Поезия

Не

4.86(827 гласа)

Поезия

Сънят на разума

4.86(1654 гласа)

Виж още

Реките на съня

4.86   (1304 гласа)

”Сърцето ми с кораба замина...

Сърцето ми тъгува на брега!”

Посвещение от Гергана

 

Ще се събудиш

и всичките реки ще са отминали.

Не ще узнаеш

къде отива златната река,

какво вещаха

птици-ясновидци

с цветове, запалени в нощта.

 

Ще се събудиш,

а върху клепките ще тегнат

островите на съня –

с рибите летящи,

звъна кристален на водите

и смуглите сирени, които пяха

след кораби от светлина.

 

Ще се събудиш

и в ужас син ще разбереш,

че всичките реки са те отминали,

че корабът по златната отплува.

Тогава в сетивата ти безумни

ще оживее пак човекът.

А на брега сърцето ще тъгува...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025