Тильо Тилев

Поезия

Не стреляйте по тромпетиста

4.98(2747 гласа)

Поезия

Аз нямам спомен от тогава ...

4.98(4571 гласа)

Поезия

Няма граници за тишината. ...

4.98(6468 гласа)

Поезия

Сънят на разума

4.94(1615 гласа)

Поезия

Не

4.92(813 гласа)

Поезия

Царево

4.92(300 гласа)

Виж още

Реките на съня

4.97   (1268 гласа)

”Сърцето ми с кораба замина...

Сърцето ми тъгува на брега!”

Посвещение от Гергана

 

Ще се събудиш

и всичките реки ще са отминали.

Не ще узнаеш

къде отива златната река,

какво вещаха

птици-ясновидци

с цветове, запалени в нощта.

 

Ще се събудиш,

а върху клепките ще тегнат

островите на съня –

с рибите летящи,

звъна кристален на водите

и смуглите сирени, които пяха

след кораби от светлина.

 

Ще се събудиш

и в ужас син ще разбереш,

че всичките реки са те отминали,

че корабът по златната отплува.

Тогава в сетивата ти безумни

ще оживее пак човекът.

А на брега сърцето ще тъгува...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020