В тази вавилония от очи,
при толкова разрушени утопии –
какво да си кажем?
Хоризонт от разкъсани флагове.
Морето говори езика
на мъртвите кораби,
езика на неродените,
на сънища под други звезди.
Тишината е сляпа,
халюцинира в подмолите
на подсъзнанието –
неочакваните ù пируети
ме изхвърлят
извън митологията на настоящето.
И ето ме тук:
невидим,
ничий, като име,
което никой никога
не е изговарял.
А в очите ми скитащи –
залезът като завеса.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.