Аз нямам спомен от тогава
освен очите ти,
задъхани от тайната,
освен отчаяното спускане
по устните,
по твоя дъх
навътре
в най-дълбокото,
и минутите
с уплашени души,
които тичаха пред нас,
и страхът,
че се разпада времето,
а ние сме спасители...
И после тишина –
сякаш ангелът премина,
и една бреза в прозореца –
с главата златна на русалка.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.