Царево

С есента ще си отидеш...

Додето съзерцаваш душата на небето

вятърът ще издълбае барелефа ти

в листата на смокините –

с уханието

на горчиви плодове по устните,

напреден с паяжинки от сребро и време.

Есента ни учи да тъгуваме.

Ще се завърнеш

с имена на хора и на острови,

заливът ще плиска в теб вълните си –

морето

може ли без теб да съществува!

В есента ще се завърнеш,

но дори и любовта

ще носи белега

на нечие отсъствие...