Той стои пред платното с четка в ръка
И живота рисува с всеки замах
В горния ъгъл - лек нюанс на тъга
В долния - непонятен лилав страх
Вятърничав силует на жена непозната
Две-три капки от вино разлято
Сякаш някой реже с нож по кората
На мъртво дърво в самотното лято
И още - една ръка като зов
Като че ли се моли сякаш
И дървен кръст със сребърен обков
Пред който смирено се прекланяш
Той стои пред платното с четка в ръка
Последния щрих на живота си нарисувал
Ще си замине утре под пъстроцветната дъга
Макар че само черно-бяла я е сънувал
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.