Хубавите Елени

4.92   (240 гласа)

Бистрото беше пълно и по една случайност само на неговата маса имаше свободен стол. Първо чу гласа зад себе си, когато го попита дали е свободно. Ниският , леко пясъчен алт го накара да потръпне. После я видя. Беше рижа, изваяна, с всички екстри, при това - без грам прекаленост. Беше самата съразмерност.

- Знаеш ли, че си много... симетрична! - изтърси той и в същия миг, ужасен от тъпата си геометрична констатация, се почувства като пълен ръб.

-Ти да не си математик? - засмя се тя и големите светлоорехови очи, изпъстрени с тъмни точици, насмешливо се свиха.

- Не! Просто съм маниак питагореец! - опита да замаже първоначалния си гаф той.

Така на пловдивската Главна Николай Смилков от Чирпан срещна Елена от Троян. Любовта им избухна като летен пожар и горя цели два семестъра. Шегите на приятелите им с троянската война тъкмо почнаха да се изтъркват, тъкмо нещата тръгнаха на сватба, когато Елена изневиделица пристана на някакъв внезапен грък от Стоматологията. Превърна се Елена във кирия Стефанопуло и замина за Солун.

Потресен от абсурдната баналност, чрез която съдбата се изгаври с него, Николай премина през всички фази на "оня гибелен гняв". Намрази всичко гръцко - възневидя Омир, Древна Елада и олимпийските игри, презря митологията и сиртакито, изхвърли Казандзакис от библиотеката си, зачеркна маслините и зехтина от менюто си и замечта за война с Гърция. Тази емоционална агония премина в неколкомесечен запой със сибирски мащаби, който приключи с условна присъда за побой над колега, нарекъл го на майтап Менелай. Името на най-излъгания рогоносец в историята не просто лепна на кръщелното му Николай, а буквално се запои за него. Никой не смееше да го изрече директно, но тайно, помежду си, приятелите му си го именуваха Менелай. Мина почти половин година, докато спрат.

Ники постепенно се взе в ръце, като реши да се избави от депресията по метода "клин клин избива". Спря да пие и закова една хубава първокурсничка от педагогиката. Хубава, хубава, но с един сериозен недостатък - казваше се Елина. Николай трудно преглътна сходството и скоро Елина беше заменена от ивайловградчанката... Ели. Въпреки че беше твърд атеист, на третото "съвпадение Еленино" Николай започна ясно да подозира средния пръст на съдбата.

Беше вече дипломиран инженер, когато в живота му нахлу русата Еленичка от Разлог и това беше капката, която проби каменния му материализъм. Младежът реши, че е орисан, и суеверието окончателно превзе разколебаната му технократска душа.

За да запази разсъдъка си, Ники не тръгна по врачки и баячки, а някак си внезапно се примири с късмета си. Причисли Теорията на вероятностите към омразния ембаргов списък с елинизми и си наложи да не мисли за нея. Сякаш закономерно, заедно с преглътнатия фатализъм, в битието му дойде първият материален успех. Малката му компютърна фирма, създадена още преди бягството на Елена троянска, бавно, но сигурно се разрасна и

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020