Лек живот

4.83   (48 гласа)
т Костадин. Аз съм Господин.

 

- Ще ти дам аз на тебе един Господин! Ще си смениш името!

 

- Как? Другар Маргаритов ли да стана?

 

- Марш оттук! И ще се подиграва! Захващай си работата и не ми се показвай често пред очите.

 

Невъзможно. Гарата е малка и Господин все се мярка в полезрението на началника. Каквото и да прави, все не е добро. А онзи се подиграва с името му, макар че старият учител от не толкова близкото село разяснил, че това е превод от гръцкото Кирил.

 

Да се пише тогава Кирил и точка.

 

Няма.

 

Ще му разкатая аз фамилията на тоя Господин.

 

Господинът живее в някаква олющена стаичка във ведомствената постройка на гарата. На определени гари са предвидени - да има къде да пренощуват служителите от подвижния състав на БДЖ-то при нужда. И някои от съвсем закъсалите работници, като стрелочника бай Ламби. Той е от съседното село, но то е бая далече, а и братята му се разполагат в бащината къща. И той, ведомствената сграда е обитавана от бай Ламби с жена и дъщеря, Господин и проходящи машинисти и огняри.

 

Ако сте забравили, аз да ви припомня - тогава локомотивите били парни. Това означава, че огнярите постоянно хвърляли въглища в пещта, за да се поддържа огъня под парните котли и влакът да върви. Тези огняри били истински черноработници, омазани със сажди.

 

В избата на ведомственото жилище имало нещо като баня - циментово стайче с бойлер, който също се поддържал с дърва и въглища.

 

Началникът „вменил в длъжност” Господин да се грижи за бойлера, та и той да се поизцапа със сажди. Това не влизало в работата на младежа, който на всичко отгоре имал „по-висок ценз” от началника и би следвало той да е началник гара. Всъщност, той управлявал движението, но нали не е от „нашите”, да си стои и да слуша.

 

Слушал. Работел съвестно, както е редно за гордото звание железничар. По онова време било престижно. Самият цар Борис ІІІ от време на време подкарвал някой локомотив. Народът гледал и благоговеел.

 

Децата мечтаели да станат машинисти. Следващото поколение - шофьори, после - пилоти, космонавти… Сега не знам какво искат. Може би, да са холивудски звезди. Времената се менят.

 

Е, то и нашият човек си представял как се подвизава из Монте Карло и Хавана, както ви съобщих, но си стоял на забутаната гара, посрещал и изпращал влакове, хапвал там нещо, добре, че имал купони, които ме разрешавали да купи половин черен, клисав хляб. На другите, обикновените хора, се полагало четвъртинка. Абе, какво знаете вие, дето си хвърляте закуските? Хайде сега, и с вас ще се занимавам!

 

По някое време Господин получил писмо от майка си. Баща му се е разболял от скоротечна туберкулоза. Тогава било невъзвратимо. Смърт. Та да се подготви.

 

<<<12345>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020