Ангел Хаджипопгеоргиев

Разказ

Интуитивно

4.97(10231 гласа)

Разказ

Скука зельоная

4.92(2456 гласа)

Разказ

Памет

4.92(817 гласа)

Поезия

Перспективно

4.78(1035 гласа)

Разказ

Простите нещица от битието

4.77(507 гласа)

Разказ

ДВОЕН ДЖАК

4.61(124 гласа)

Виж още

Хубаво е да си крал

4.39   (201 гласа)

Както винаги на същото място и по същото време. Както винаги полускрит и готов за коронния си ленив скок с галантен поклон. Но не както винаги се сети за един филм, където кралят възкликваше:“Хубаво е да си крал“ и моментално го перефразира в „Колко е хубаво да си мишелов“. После се съсредоточи в гледката от дефилиращи по Главната мишки и мишлета. Всякакви ги имаше там – красиви, красиво натруфени, несъвсем такива, полутакива и дори откровенно грозни, но за тяхна чест всички вървяха демонстративно-наперени в своето самопредлагане, граничещо с есхибиционизъм. Мишеловът се улови в досадност и тръсна ядно глава за да я прогони тази временна отмала, приканваща го към промяна на повтарящия се до гадене сценарий. Сега ще набележи някоя подходяща му по визия самка, че и две, после ще направи прословутия си номер с внезапното и хипервежливо появяване, запознаване без възможност за отрицание и вече под ръка с очарованата от виолетовите му очи жертва или жертви оттегляне по посока уютното гнезденце. Там всичко е подредено и предварително аранжирано с всички екстри за разгул, и абстрактни удоволствия, които ще отведат замаяните от алкохол, наркотици и любов мишки към неизбежния, и крайно неприятен край. Но те тези неща естествено не можеха да си ги предвидят поради липса на житейски опит, типично афеминистко любопитство и наивната теза, че „точно пък на нас ли?“...

И тогава я видя – бяла до болка в очите, откроена сред общата сиво-черна гмеж, гладка и направо зашеметяваща, олицетворение на първичната невинност и дестилирана чистота. Тръгна към скока и за малко не падна наистина в нейните идеални крачета. Все пак успя да се окопити, да извърши представянето по стандартите на Джакомо Казанова и да взре хипнотичните си неповторими очи в нейните, установявайки, че те са също напълно астандартни със своята големина и пъстрота. Сърцето на Мишеловеца запърха в учестена неритмичност, краката вкараха в походката лек валсов привкус и добре, че албиноската го улови под ръка в логична ловкост, щото иначе щеше да стане за смях на мало и голямо по цялата Главна. Както и да е – гнезденцето също тръпнеше в ридаещо очакване...

Сутринта очите се открехнаха непривично страхливо и с неприкрито любопитство, защото всички спомени бяха напълно изчегъртани, а вместо тях имаше само едно бяло до болка в очите перде. Полека започна да наглася събитията и успя да ги довлече до вратата на гнезденцето, но оттам-нататък вече по никакъв начин не успяваше да възстанови времето до сутринта. Чувстваше се някак особено и напълно объркано, но пък категорично приемаше, че нищо не е както трябва. Сведе погледа си надолу и видя как след завивката се проточва дълга и дебела миша опашка. Не повярва, затвори очи и отново ги ококори, но сивата, дебела опашка не изчезваше. „Няма как мишеловът да се превърне в мишка, това е сън“ изкрещя Мишеловът и отхвърли олекотената завивка.

В леглото нямаше никой друг ...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020