Момчил Стоев

Поезия

Снежният човек

5.00(1 гласа)

Поезия

Изтичат сини, бавни и красиви...

5.00(1 гласа)

Поезия

Една сълза небето ще разцепи,...

4.92(558 гласа)

Виж още

Изровеният камък

4.92   (414 гласа)

Камъкът изровен от земята

беше се втвърдил от самотата,

раснала в него мощно

четири милиарда нощи,

камъче самотно, то горкото

не беше оплодено от длетото,

за да роди античен фриз,

колона да роди

и бюст на пълководец,

и облите гърди на Афродита,

от която да бозаят вековете,

като юнакът, що бозал,

и яздил после тези обли хълмове,

и пил от млечната мъгла,

преди да падне на отвъдното поле,

о, камъкът изровен от земята,

потръпваше от остър хлад,

довеян от безсмислената вечност,

усещах го, приседнал върху него,

докато мойта тънка самота

проникваше в голямата му тихост

и мислех си, че мога да изчакам

още четири милярда нощи,

докато слънцето стопи античните колони

и пълководеца, и Афродита,

и пръстта под нас изчезне,

тогава камъкът така ще се заскита

из зелената вселена,

а аз ще трептя като опашка на комета,

и двамата с камъка ще се завръщаме,

ще се завръщаме

в бащината къща.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022