Момчил Стоев

Поезия

Снежният човек

5.00(1 гласа)

Поезия

Една сълза небето ще разцепи,...

4.92(558 гласа)

Поезия

Изровеният камък

4.92(414 гласа)

Виж още

* * *

5.00   (1 гласа)

Изтичат сини, бавни и красиви

последните мъже от този ден.

И мокрите сeкунди си отиват,

попили гняв, в бедрата й стаен.

 

Тя чака своя биограф и свойто име.

И майка чака с трепет завистлив,

която с вик ще й роди родина,

и нея ще роди с крясък див.

 

Ледът във водката се стапя срамежливо.

Догарят пръстите й, тънки като смях.

И нероденото момиче е щастливо.

Тъй както столът празен срещу тях.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022