Момчил Стоев

Поезия

Снежният човек

5.00(1 гласа)

Поезия

Изтичат сини, бавни и красиви...

5.00(1 гласа)

Поезия

Изровеният камък

4.88(418 гласа)

Виж още

* * *

4.89   (562 гласа)

Една сълза небето ще разцепи,

в един дъждовен, много мъчен час.

 

И думите, които бяха слепи,

прогледнаха невинно между нас.

 

А във вселената на кръчмата ни злачна

просветваха две дюли с вик зелен.

Бедрата ти като светкавици внезапни

прорязваха дъха ми поразен.

 

И водката ни гледаше красиво,

изтръпнала от твоя кратък смях.

Непостоянна като денна самодива.

И постоянна като нощен грях.

 

Минавах аз през теб, а в теб летеше

най-детският ти миг, обраснал в мъх.

Ти бавна като дим издишан беше

и бърза бе, като притиснат дъх.

 

Ала отива си Хлапето, то не чака.

Как бърза то във своя пъстър дъжд!

 

И само дюлите ще светят в полумрака,

като играчките на неродения ни мъж.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025