Една сълза небето ще разцепи,
в един дъждовен, много мъчен час.
И думите, които бяха слепи,
прогледнаха невинно между нас.
А във вселената на кръчмата ни злачна
просветваха две дюли с вик зелен.
Бедрата ти като светкавици внезапни
прорязваха дъха ми поразен.
И водката ни гледаше красиво,
изтръпнала от твоя кратък смях.
Непостоянна като денна самодива.
И постоянна като нощен грях.
Минавах аз през теб, а в теб летеше
най-детският ти миг, обраснал в мъх.
Ти бавна като дим издишан беше
и бърза бе, като притиснат дъх.
Ала отива си Хлапето, то не чака.
Как бърза то във своя пъстър дъжд!
И само дюлите ще светят в полумрака,
като играчките на неродения ни мъж.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.