* * *

още са тук

колената им твърди и нащърбени

търсят лятото

не са се пръснали от височините

като викинги

изпаднали в амок

не са приели смъртната смърт на смаляването

не са се уловили в студените течения

взривени от собственото си сияние

да заживеят в безплодно търсене на красота

истина

хармония

само че вятърът влиза и излиза

от прозореца

когато си пожелае

когато се появят

стържат в битката на съзнанието

взривени от собственото си сияние

лежат в сребристата светлина на нощта

цигулките плуват в дестилираните пари на лекарство

щурци

светлината която струи винаги от телата им

не е изчезнала

и есенната трепетност на субстанцията

отделена от

колената им

още ненамазани с мед