като наблюдаваш
хората си казваш,
ето - слънчогледите въртят глави към слънцето,
кимат сякаш казват - "да, да",
после клюмат. мислите им -
бели с черните си черупки и остър връх,
с който да дълбаят белези по земята.
кой знае защо, всички искат да оставят нещо след себе си.
очите следват,
издигат в култ,
обожествяват нещо,
замесват една черна пита за клатещите се на люлката папагали,
дето ще люпят семки и ще си набавят витамин бе и магнезий.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.