Трънливи ли са "Трънски разкази"

Обект на траен интерес напоследък е книгата на Петър Делчев „Трънски разкази/Балканска сюита“. В нея няма точно упоменати години на изобразявания свят, но става ясно, че е обърната към миналото на конкретен регион - Трънския. В книгата многократно се наслагват реалното с фолклорно-митологичното. Делчев митологизира Трънско и хората там. В самите им действия има нещо диво, нещо първично. Те стават част от тази свирепа природа и се сливат с пейзажа.

Езикът е по-особен, предимно в предисловието и диалозите, и захапва читателя, провокира го, демонстративно му натрапва своята чуждост.

Външността на героите е описана подробно, но са представени главно със своите действия и думи, а с посредничеството на повествователя са разкрити и техните вътрешни състояния и мисли. Достойнството, гордостта и честта са качества, които са на почит и се зачитат от тях. Дадената дума пък става закон. Те са големи и силни мъже, със силен глас, въплъщение на „личните мъже“ на Балкана.

Характерна особеност на почерка на Делчев е неговата кинематографичност - паралелно с настоящото действие се прескача към вече случилото се.

Някои разкази в книгата са свързани помежду си. Те могат да бъдат разглеждани както сами за себе си, така и като част от едно цяло, но трудно могат да бъдат размествани в общата постройка.

Важен момент в цялостната повествователна перспектива е разказването за надлъгването между човека и звяра. Игра, която загубилият плаща с живота си. Противниците опитват да се надхитрят, въпреки че се познават много добре. В това съревнование вълкът започва да прилича на човека, а човекът - на вълка. Схватката им е описана динамично, читателят се оказва сякаш включен в този двубой.

Във втората част на книгата е включена „Балканска сюита“, съставена от три новели, писани по легенди. Подобно на разказите, и в първата новела - „Пекина могила“ - в повествованието се влиза директно, с пряка реч. Диалозите са изградени добре, а планината и гората са сред основните топоси в книгата, което отново отпраща към традицията на класическия български разказ. Срещат се мотивът за заровеното съкровище, за клетвата, за правенето на магии и пр., характерни за фолклора