Всичко за читателя

- Не мога да повярвам, че свърши - Кейт затвори книгата и я притисна до гърдите си. - Бих искала да продължи още и още и така до безкрай - въздъхна тя. - Рано или късно всяка книга свършва. Не е същото като с живота. Нали, Лео? - тя се сгуши на дивана със свити под нея крака.

Лео протегна лапи и премести тежестта на тялото си. Прозя се, показвайки перфектно белите си зъби. След което внимателно постави лапите си една пред друга и бавно се придвижи напред. Бялата му опашка, изправена със завит връх, показваше, че не беше в настроение за приказки. Нещо друго ангажираше ума му. Кейт го последва до кухнята, където котката скочи грациозно върху миялната машина и замръзна в поза на сфинкс. Кейт погали бялата му глава. Зелените му очи се взряха в нейните. И тогава той проговори. Мяу.

- Сьомга, риба тон или пиле? - Кейт отвори вратата на хладилника. Главата на Лео моментално се напъха вътре и той позиционира лапата си върху консерва с риба тон.

- Любимата ти, а? Чудя се защо.

Кейт извади консервата, бутна главата на котката извън хладилника и затвори вратата. Лео я последва до мивката. Друго мяу й напомни да побърза. Тя отвори консервата и изсипа съдържанието й в малка порцеланова купичка. Котката започна да преглъща пастета.

- Всичкото е за теб, Лео.

Котката, превита над купата, погледна Кейт за момент и продължи да поглъща храната. Издаваше смешен шум докато ядеше консервата.

- Както и да е - Кейт махна с ръка и се върна във всекидневната. Нямаше да промени навиците на Лео, въпреки че той беше единствената котка, която тя имаше и която някога бе имала. Лео беше идея на майка й. Кейт не вярваше, че ще проработи, но проработи. Поне имаше с кого да разговаря. Лео беше по-добър слушател от всеки мъж. Освен това той се нуждаеше от нея.

Тя погледна към книгата и потърси друга. Очите й се плъзнаха по заглавията на рафта и оттам към малка купчина книги на пода, приготвени за дарение или да бъдат изхвърлени. Все романи, които не й бяха харесали.

- Защо хората си правят труда да пишат, ако не могат да разкажат хубава, история, която да те грабне?

Кейт прекрачи обувките с токчета, оставени в средата на стаята. На масата за хранене, една чиния и една винена чаша, бяха единственото доказателство, че бе стояла до късно предишната вечер. Кейт се просегна за розовия си iPhone 7. Събота, седем и двадесет сутринта. Никакви позвънявания или съобщения. Телефонът беше онемял. Тя въздъхна.

Лео скочи в скута й и постави лапа на рамото й. Мяу! Дъхът му миришеше на риба и Кейт нежно бутна главата му встрани. Мяу! Тя грабна котката под коремчето й и я занесе обратно в кухнята. Чинийката му с вода беше празна. Кейт я напълни.

- Предполагам, че рибата иска вода - каза тя.

Розовото езиче на котката започна ритмично да лочи. Кейт го погледа за известно време и след това се върна във всекидневната, където претърси библиотеката си. Нямаше нищо, което не беше вече чела. Трябваше й нова кни