Щитът на Ахил

Тя погледна през неговото рамо

към лозя и маслинови дървета,

мраморни, мирни градове

и кораби над безбрежни морета,

но там на блестящия метал

ръцете бяха изобразили не това,

а една изкуствена пустиня

и небе прилично на олово сиво.

Една равнина без хоризонт, гола и кафява,

без билки, вода и намек за живот,

без нищо за ядене и къде да се седне

и все пак, в сънната празнотата,

се изправи неразбираемо множество от сенки –

един милион очи, милион ботуши в строй,

безизразно чакащи знак.

Безличният глас свише утвърждава,

че задачата е оправдано легитимна

и цитира цифри за да е обективен,

жужейки в ушите като муха.

Тъпчещи праха колона след колона

те маршируваха надалеч, в устояване на вярата

чиято логика ги носеше към скръбта.

Тя погледна през рамо как той се оправя с щита

надявайки се да види свещени ритуали,

празник и жертвоприношение на

гарнирани с бели цветя юници,

Но там на блестящия метал,

където олтарът трябваше да бъде,

тя видя в трептящата, коварна светлина

една друга сцена:

Бодлива тел огражда произволно място

където отегчени служители си почиваха (една казваше виц)

и часовниците се потяха, защото денят беше горещ.

Тълпа от обикновени хора гледат безмълвно

тъй като три бледи фигури бяха изведени и вързани

на три стълба изправени в земята.

Масата и величието на този свят...

Всичко това носи тежест и винаги тежи по същия начин.

но в ръцете на другите те бяха леки.

Не можеха да се надяват на помощ и тя не дойде.

Това, което враговете им искаха да направят беше направено,

унижиха ги и те загубиха гордостта си,

умирайки като мъже преди смъртта на телата им.

Тя погледна през рамо

към спортните игри –

мъже и жени в танц

преместват сладките си крайници

бързо, бързо по музиката...

Но там на блестящия щит

ръцете му не бяха поставили танцуващи...

Едно поле задушено от плевели,

мърляв хлапак, безцелен и сам,

замълчан на тази свободна празнота,

птица летяща към добре насочения камък...

Че момичетата са изнасилвани,

че две момчета убиват с нож трето

бяха непознати аксиоми, които никой не е чувал

във всеки свят, където се пазят обещания.

Можеше да се плаче, защото някой друг плачеше...

Тънкоустният оръжейник

Хефест изнесе щита Ахилов,

а прекрасногръдата Тетида

е изплашена до ужас за сина си,

който ще загине от ръката на Железния Човек

по волята на един друг Бог...