Уистън Хю Одън

Поезия

Волтер във Ферни

4.89(127 гласа)

Поезия

Песента на учителя и боцмана

4.85(33 гласа)

Поезия

Виланела

4.78(23 гласа)

Поезия

Къде отиваш

4.73(11 гласа)

Поезия

Закъсняваме

4.70(27 гласа)

Поезия

Миранда

4.68(53 гласа)

Виж още

Музеят на изящните изкуства

Превод: английски: Ангел Хаджипопгеоргиев

4.31   (26 гласа)

За страданията никога не бъркат

старите майстори: колко добре ги разбират

човешките ракурси, как се случва това

докато някой яде или отваря прозорец, или просто ходи тъпо...

 

Как, когато престарелите се прекланят, страстно чакайки

чудото прераждане, което е длъжно да го има.

Деца, които не са искали специално да се случи,

се плъзгат с кънки на езеро в края на леса.

Никога не забравят...

...дори и ужасното мъченичество трябва да мине по пътя си.

 

И както винаги в ъгъла има някакво неприятно място,

където кучетата продължават кучешкия си живот

заедно с измъчения кон,

дръгнещ невинния си задник в едно дърво.

 

В "Икар" на Брьогел например как всичко се отвръща

няка си спокойно от катаклизма, орачът също...

Чува се плясък, забравен крясък,

но за него това не бе важен провал – слънцето блести

върху бели крака, които ще изчезнат в зелената вода...

 

Със скъпия деликатен кораб, който трябва да се види,

защото вероятно момчето, падащо от небето

някъде ще се качи и ще отплава спокойно.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022