Къде отиваш

– О, къде отиваш? – казал догматикът на ездача –

Тази долина е фатална, когато изгарят пещи,

търговецът е посредник на побеснели миризми,

а пропастта е гробът на високите доходи.

– О, разбираш ли – рекъл страхът издълбоко –

този мрак ще забави пътя към прохода,

но усърдният поглед ще забелижи недъзите,

а стъпалата ще различат гранита от тревата?

– О, какво беше това? - казал ужасът на слушателя –

Видя ли това очертание зад себе си между изкривените дървета?

Зад тебе фигурата се движи тихо, неимоверно бързо

и на места по кожата ти плъзва шокът на страданието?

– Тази къща – казал ездачът на догматика –

не е твоето място – още по-болезнено го каза.

– Търсят те – - казал слушателят на ужаса,

когато ги оставяше там и докато ги оставяше там.