...някъде бие камбана.
Животът изведнъж стана много прост.
Усещанията препускат в празничен тръс.
Видях и притихнах...златни кубета и
сладкогласен звън от
камбанарията на кръстокуполна черква.
Вътре - сумрак и празнични песнопения.
Изкусни ръце са изписали стените и свода,
задържат погледа светците,Божията майка
с младенеца
и те приковават с поглед Божиите очи...
запалих свещ, а тя ... заискря, заплака,
сълзите и’ по тънкото тяло се стичаха – стопи се...
Тук нещо жадно оставих, а отнесох нещо свято –
очите на Бог ме следваха и звънът на камбани,
който обожествява цялата околност.
Навън, между вековни дървета, е скътан паметник
от времето на съграждането на храма –
издялан от камък, позеленял от времето,
той наподобава прекършен ствол на дърво с надпис :
Тук почива милата ми Елвира. Под него –
котва и сърце. Сякаш дочух
“ Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни,
помилуй нас...”
Котва, откъснала се от кораба и едно сърце,
останало тук...
* Храм - паметник “ Рождество Христово “ до село Шипка.
Построен в стила на ярославската църковна архитектура,
кръстокуполната черква има в кулата на камбанарията си
седемнадесет камбани.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.