* * *

В този мрак над праха, в който паякът с паяк воюва и ек от копита

плътни мрежи плете, както кост с друга кост в чуден наниз се сплита,

щом се мерне смъртта и страхът закрещи;

в този мрак,

върху дъх на красиви градини и време с отминали радости,

в свод без обич луната, огряла отвътре душите ни,

тръпне с нас, диша с вятъра;

в този мрак всяка съвест е сила, която живота в друг път отклонява;

победа с див плач е, която от нищо се губи;

и отвоювана прошка –

в храм без бог;

в този мрак любовта е лъжа за сърцата ни, луди от истини;

стон под мъртва луна е, и бисер в разядени вече от тиня води;

и е ад, в свят лудеещ от щастие;

в този мрак глад за пътища в сънищата ни се отлага,

за да обходим с тях дългото време пред себе си;

в благодатен уют, мятат думите мост от уста до ухо,

от душа до душа;

и в небесната вътрешност на сърцата ни

метеор като огън свисти;

в този мрак, в тази странна алхимия, някой ден

скръбно виното си ще допием; и молитвите ни

пристан свещен ще намерят

в незримия мир...

...И като златна камбана, кръвта ни

ще откънти

с късен ек

в този мрак!