В свят без изход

В душата ми има митична страна

(а може би в мен туй е русло на спомен

от детството):

... там пазят разбити ключалки дома ни,

там днешният огън над утрешни клади ламти,

там дълго се ходи без хляб и завивка в мъглите,

там злите обсебват живота за себе си,

там колят добитъка върху сърцето ми,

там къртят с ботуш светлината от устните питащи,

там още раста аз

и още

в сцепеняващо, тягостно лутане

вървя към ден, в който над гъстата кръв на омразата

стръкче здравец ще разцъфти...

Митична страна!...

Но досущ като тая –

на дългите сенки в живота, за който се грижа:

живота, с усилия слепи изцеждан от всеки изплъзващ се миг,

живота с прослойки и с касти, и с удари,

и с гняв, и с куршуми, и с вечна тъга,

живота, отчайващ дотам, че ми пречи да го разгранича

от онзи – в оная митична страна

на риска, покрусата и пошлостта,

кървила в зениците на предците ми,

преди

да се пръкна в света!