В душата ми има митична страна
(а може би в мен туй е русло на спомен
от детството):
... там пазят разбити ключалки дома ни,
там днешният огън над утрешни клади ламти,
там дълго се ходи без хляб и завивка в мъглите,
там злите обсебват живота за себе си,
там колят добитъка върху сърцето ми,
там къртят с ботуш светлината от устните питащи,
там още раста аз
и още
в сцепеняващо, тягостно лутане
вървя към ден, в който над гъстата кръв на омразата
стръкче здравец ще разцъфти...
Митична страна!...
Но досущ като тая –
на дългите сенки в живота, за който се грижа:
живота, с усилия слепи изцеждан от всеки изплъзващ се миг,
живота с прослойки и с касти, и с удари,
и с гняв, и с куршуми, и с вечна тъга,
живота, отчайващ дотам, че ми пречи да го разгранича
от онзи – в оная митична страна
на риска, покрусата и пошлостта,
кървила в зениците на предците ми,
преди
да се пръкна в света!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.