Живеят птиците в симетрия – на две крила,
с еднаква свобода в четирите посоки на света,
с еднаква многозначност в песента; живеят те
и в вцепенението на студа,
и в любовта на слънцето;
и всяка пролет
обхождат сините си сънища, и обезсилват
с развихрени белтъчни пламъци
смъртта
в неизброими рождества...
Живеят птиците
и с врява
страха надмогват; и пребъдват
в неспирен полет,
за да може,
което е копнеж – да се постигне,
което е изгнание – да се разсее!...
Смутен и умилен от прямотата им,
като в просъница долавям аз:
че в грижите – в еднакъв свят сме близки с тях,
че в болката – в еднаква нищета сме усмирени!
И сме подтирени
в едно и също
обземащо ни мигновение!
... Но тъй ли е,
или
на царствени криле към тайните
на слънцезарни цели устремени,
дори не искат и да знаят птиците
за моя див стремеж в безбрежието
на волността им да се подслоня.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.