Димитър Горсов

Поезия

Носталгия по по-достойните

5.00(1 гласа)

Поезия

На каменист хълм беше нивата на д...

4.95(1243 гласа)

Поезия

Птиците

4.91(209 гласа)

Поезия

Знаех:   еди...

4.85(55 гласа)

Виж още

* * *

Дай първата оценка

Там, където лазеше орелът и летеше рибата,

там, където огън и коприва бяха същност на кръвта ми;

и земята беше широта за мъката ми – гроб и посев,

и звънтяха думите от камък в каменни бразди;

там, където бе горчива вярата ми и кошмарът бе без име;

там, където болката бе куче, лаещо пред Рая,

и безлично стинеше в преображенията ми слънцето; и нищо

отвъд вятъра не беше истинско;

и ръжда разяде ключовете; и с плач нищо не постигна

клетата старица, докато сълзите ú

черни червеи пояха в дирите на мъртвите ú синове;

там, където се сдроби молитвата ми

и с покрусата

завинаги се сля –

 

бие още зъл часовник там,

там зла зора зори,

там гаснат непогалени звезди

и вие вятърът в тресавищата...

...И се връщам аз,

за да разтворя пеещи врати...

 

Но виждам:

недостъпно време само

в празнотите на живота там гнезди

и само

ястребът на опустошената ми младост

из безкрая му пищи...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021