Димитър Горсов

Поезия

Носталгия по по-достойните

5.00(1 гласа)

Поезия

На каменист хълм беше нивата на д...

4.95(1243 гласа)

Поезия

Птиците

4.91(209 гласа)

Поезия

Знаех:   еди...

4.85(55 гласа)

Виж още

С лице в мравуняка

4.53   (17 гласа)

Нощта раздуха рой звезди. Подпали се небесната коприна.

Петел пропя… И в храстите лисицата

загриза въздуха... От ярост славеят заби

пламтяща човчица в сърцето си – тъй скучна беше песента,

а с нея някога тешеше той

изпепеления от заревата хоризонт...

 

Заспал в дола, косачът вече нямаше ръце

да спре прииждащите сипеи и пясъци затрупаха очите му...

И сдипли руно сурата мъгла... И пощръкля

под шатрата на сънищата вятърът... Разбъркаха се часовете...

И в гъстото ухание на карамфилите

едно страдание заплака,

друго се стаи

и ми прошепна: „Търсим въпросителните на света.

Кортеж за младите девойки бяха те и бдяха над мечтите им...

Но охлювите олигавиха пътеките, та годиниците им

с войнишка кал и с кървав мед по устните си да останат

под чужди небеса... И вечно там

с лице в мравуняка на щипещите тайни да скърбят...”

 

Протегнах длан, затичах се, но лунната пътека ме изведе

към други хоризонт, където – клекнала – нощта

раздухваше поредната жарава от звезди;

и с тъмната тревога на безкрая,

далече – в детството ми чак! – се беше запиляло времето.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021