За Галина Вълчева и това, което справките не казват

Вече две десетилетия, време на отдалечаване на поезията от човека и на човека от поезията, едно красиво момиче вълнува виделите какво ли не българи със своите стихове. С тях то даде надежда и на титани на перото от отиващите си поколения. Хора, които съхраниха силата на българското слово по време на соцреализма, но се стъписаха от настъпващата посредственост, подхранвана от чалгата и постмодернизма. Те бяха против налагането на ГМО на литературната нива, представяно като "световна тенденция".

За разлика от повечето млади, привлечени от идеята за нещо ново, модерно и леснопостижимо, красивото момиче смяташе, че литературата ни няма нужда от световни тенденции, а от общочовешки ценности. Нали още със създаването си българската литература бе нарушила една световна тенденция - триезичната догма в християнството.

Николай Хайтов пръв от големите забеляза момичето и му предаде почитанията си чрез поетесата Венета Арахангелова. После Валери Петров го покани в дома си, защото пътуването му беше много трудно. Иван Динков подходи по-различно: похвали на всеослушание момичето в кръчма в Стария Пловдив. (Доц. Владимир Янев казва за Иван Динков, че пиел красиво, но тогава той почти не пи, защото беше избягал от болницата.) Емил Симеонов нарече това момиче "Пловдивската гордост Галина Вълчева". (А когато научи, че тя е родена в градчето на Гео Милев, добави: "И радневска гордост".) За съжаление тези големи творци сега са покойници. От живите ще цитирам Петър Анастасов, който още през 2004 г. написа в предговора на книгата на Галина "Един живот по-късно": "Тя не е за онези, които просто обичат поезията. Тя е за онези, които искат да се срещнат с Поет."

Георги Константинов нарече същата книга "Една от най-цялостно постигнатите съвременни книги."

Оттогава минаха години, през които продължи налагането на литературното ГМО в международен план. Но и Галина продължи да пише своите стихове, които пораждат надежда. Откъде знам всичко това?

Знам го, защото от 17 години съм неин съпруг и съветник в литературата, когато й е необходим такъв. Исках да разкажа за нея това, което биографичната й справка не може да разкаже. Бях честен и моля да ме извините, ако съм прозвучал нескромно.