Не, не идвай, когато съм мъртъв,
за да капеш с глупавите си сълзи върху гроба ми,
за да тъпчеш по главата ми паднала,
защото не можеш да спасиш нещастния ми прах.
Там нека вятърът ридае и монахинята плаче!
Но ти, върви!
Дете, дали твоя бе грешката или това е твое престъпление
не ме е мене грижа повече, че всички са неблагодарници...
Омъжи се за когото искаш, но аз съм уморен от времето
и искам да си почина.
Минавай, нерешително сърце и се сбогувай с мястото, където лежа!
Хайде, върви!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.