Кракенът

Под гръмотевиците на горния воден пласт,

далече надолу в дълбоката бездна,

Кракенът спи своя древен, непробуден и

безбурен сън. Слабовидими сияния бягат

край сенчестите му страни, над него набъбват

огромни гъби – хилядолетни плашещи висоти...

И далеч в разцъфналия блясък

от много чудесни пещери, от тъмнината на тайни клетки

чудовищно-огромни полипи безчетни

му веят с гигантски перки...

В сънливо-зелената вода

той лежи от векове и яде

огромни морски червеи в съня си,

додето последният огън загрее последната бездна.

Тогава само веднъж хора и ангели ще видят

как с рев той ще се издигне... и ще умре.